Та това е блогът. Преобладава информация за информацията. Не всичко се задържа тук - само това, което успее да се помъкне през филтъра ми за валидност във времето. Това значи, че го преглеждам регулярно и премахвам нещата, които вече нямат място тук като гледам да добавям и нови.
Презентация, в която Гари Вайнерчук говори за това как да правим пари с това което ни вълунва и казва поне 300 пъти „фак“. С доста страст.
„Дъ тенкю економи“
Now is the Time to Cash in on Your Passion by Gary Vaynerchuk from Carsonified on Vimeo.
xCSS e CSS фреймуърк, който използва PHP за да направи по-лесно разработването на сложни стилови структури с обектно-ориентиран подход.
Използването на този фреймуърк може за спест доста време чрез например:
xCSS използва PHP 5 за да работи и се конгигурира чрез вкарване на няколко реда код в уебстраниците. Този фреймуърк не използва много системни ресурси, не е сложен за научаване и може да се интегрира с лекота в съществуващи приложения.
Реших да погледна какво хората из туитър наричат „хуй“ и „кур“ из така интересните резултати от търсене, но не съобразих, че на руски и двете думи съществуват макар и по различен начин. Както хуя си е „хуй“ на руски, така „кур“ е склоненото множествено число на „кокошки“. Та така наречените „братушки“ властват по всички параграфи и дори се забавляват като пускат несвързани туитове (пример за една дума-хуй) наситени с тези названия на члена мъжки.
Ето едно скрийншотче описателно.
А сега още малко с могъщата дума „кур“.
Отново уви, но за „ташак“ - там водим.
За българските мръсни имена на женския полов орган не съществува нищо - не се блъскайте, но на руски... премного.
Ще си позволя да преведа един цитат от статията на Сергей Брин относно проекта Google Books в „Ню Йорк Таймс“, който струва ми се обхваща най-здравословния довод за създаването на гигантската библиотека на Google:
Но огромното мнозинство от книгите, които някога са били написани, е недостъпно за всеки освен за най-упоритите изследователи в най-добрите академични библиотеки. Книгите написани след 1923 бързо изчезват в една литературна черна дупка. С някои редки изключения, човек може да си ги купи в малкия брой години, в който се печатат. След това могат да бъдат намерени само в изчерпващи се количества в библиотеките и магазините за книги втора ръка. С течение на времето, договорите биват изгубвани и забравяни, автори и издатели изчезват, а притежателите на правата е невъзможно да бъдат проследени.
Неизбежно, няколкото оцелели копия на книгите са оставени бавно да се разпадат или изчезват в пожари, наводнения или други бедствия. Когато бях в Станфорд през 1998, наводнения унищожиха десетки хиляди книги. За нещастие такива събития не са случайност - подобно наводнение се е случило в Станфорд преди 20 години. Това може да се прочете в „The Stanford-Lockheed Meyer Library Flood Report “ (б. пр. доклад за наводнение) публикуван в 1980 година, но самата книга вече не съществува.
Симпатична картинка от страница за липсващ продукт в сайта на Техномаркет
Интересна интерпретация на "аз съм българче" от Google Translate
Че и в Дневник са го публикували?!
Стефан Кънчев има статия посветена на творчеството му в COLOURlovers. Творчеството му е особено подходящо за сайт като на влюбените в цветовете. Следя какво излиза там и мога да кажа, че не са много личностите, които присъстват там самостоятелно.
Приятно четене, а ако някой не знае кой е Стефан Кънчев, може би от родените след 1989, ето малко повече информация от сайта на твореца направен от добри хора.
КЪНЧЕВ, Стефан Киров — график-приложник, народен художник (1971). Роден на 6.VIII.1915, Калофер. Син на иконописец. Учи (1940–1945) стенопис в Художествената Академия, София, при проф. Дечко Узунов. Работи във всички области на приложната графика. Автор е на много корици на книги с народни приказки, плакати, запазени фабрични и търговски марки, новогодишни и др. честитки, рекламни страници, луксозни бланки и писма, пощенски марки, етикети, опаковки и др. Творчеството му, за което черпи идеи и мотиви от народната традиция, се отличава с богато въображение, спокойна и ясна композиция, сполучлива връзка между шрифт и образ, изчистени форми, оригинални художествени идеи, които напълно изчерпват съдържанието на творбата. В цветните творби също ясно се проявява неговото голямо професионално майсторство. От 1945 участва в много изложби и биеналета в България и в чужбина: Белград, Будапеща, Берлин, Москва, Варшава, Бърно, Любляна, Ню Йорк — I световна изложба на запазената марка; участва с 23 творби от всичко 250 от цял свят, и др. Урежда самостоятелни изложби в София, Москва, Прага, Берлин, Варшава, Будапеща, юбилейна изложба в София (1975). Печели многократно конкурси за шрифт, плакат, запазени марки, честитки, телеграми, оформяне на книги и др. произведенията му се ползват със световна известност и името му фигурира в най-големите енциклопедии по приложна графика. Награден е с ордените „Кирил и Методий” — I степен (1956, 1963, 1969), „Червено знаме на труда” (1965), „Народна република България” — II степен (1975). Наградата за плакат и приложна графика „Александър Жендов” (1973) и др.
Източник: Енциклопедия на изобразителното изкуство в България, София, 1981г.
Едно хубаво видео от Ник Финк, на което е заснето как създава телена рамка (wireframe) с OmniGraffle Professional 5, на фона на приятна музика.
От тук
